Родителят не познава детето си, не знае то какво преживява, как се развива.
Точно защото много се разчита на инстинкта, оказва се, че влизаме в клишета. Загрижени сме да дадем на децата добро възпитание, добри обноски и образование и в цялата надпревара изпускаме човечето. Двойката родител-дете е партньорска двойка, това са отношения, които трябва да се изграждат, да не се разчита само на биологията. Освен това на българския пазар липсваха книги за деца в криза. Това са осиновените деца, децата на разведени родители, децата със здравословни проблеми. Родителите на тези деца също са в криза. И аз много се гордея, че направихме първите книги в България за тях. Първата книга за осиновените, излязла у нас, се нарича „Първичната рана". Сега готвим още няколко книги по темата. В света съществува огромен масив литература за детската психология, в чужбина не изпускат децата от поглед. Опитват се, да видят проблемите в зародиш, за да избегнат по-големи проблеми в бъдеще. „Първичната рана" е доста стряскаща за осиновителите книга. С две думи - в нея се твърди, че независимо колко силно осиновителите обичат детето си, то винаги помни майка си и това е травма за цял живот. Стряскащо е. Впрочем подобни симптоми проявяват деца, които твърде рано са дадени за отглеждане на баби и дядовци, на ясли или поверени на бавачки.
Преди време ние издадохме един много оспорван психиатър Станислав Гроф. Според него най-изтласкваната травма е тази от раждането. Проблемите на личността според него започват тогава. Оказва се, че нищо не знаем за преживяванията на новороденото, за първите моменти на човека на белия свят. Вие самата сте родител. Учите ли се от вашите книги? Аз съм горд родител на двама тийнейджъри, дъщеря на 17 и син на 19. От една страна, аз се уча от книгите, от друга - черпя идеи за подбор на книги от собствения си опит. Имахме една книга, в която ставаше въпрос за това как съвременните деца са загубили надзора на средата. Едно време детето излизаше на улицата и всички баби, дядовци и съседи го наблюдаваха и пазеха. Сега този грижовен надзор липсва. Децата се събират на групи, които нямат водач, гледат едно от друго и липсата на пример от възрастен човек липсва. Но съветът на автора беше, че родителят трябва да посвети 24 часа от ежедневието си на детето, за да го предпази. А с това аз не съм съгласна. Родителите не трябва да са жертва. Друга тема, която ние започнахме, е за отношенията между разведения родител и детето. Идеята да потърся нещо по въпроса дойде в една сладкарница. Там видях татко, който хранеше детето си с огромен сладолед, и двамата мълчаха и не знаеха какво да си кажат. Това беше „неделен" баща, който не знаеше как да изрази любовта си.